Всеки ден хиляди деца в България се събуждат с надеждата, някой като Вас да промени живота им!
Всички хубави неща

Всички хубави неща

02.06.2015

Разказ на Мария Николова, Управител на Семейно консултативния център в гр. Нови Пазар, подкрепен от УНИЦЕФ

 

В Семейно-консултативния център на Нови пазар кипи оживление около подготовката на концерта за първи юни. Момент на триумф за управителя Мария Николова и нейния екип, които три години работят всеотдайно всяко дете да получи подкрепа в моментите, когато се нуждае от нея.

Харесвам един български филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Свързвам го по някакъв начин с работата си в центъра. Хората от екипа, имат сърце и душа да помагат. И ентусиазъм не липсва, защото виждаме как се променят съдби, как се връщат изгубени надежди. Центърът е като катализатор на по-добро бъдеще, затова и е толкова необходим. Преди УНИЦЕФ да го открие вече бях натрупала социален опит в Женското ромско сдружение „Хаячи” и можех да усетя потенциала на този проект.

Работим на терен, обикаляме села, махали - над шейсет, понякога реалността е непоносима. В началото не заспивах по цели нощи. Сега е различно, загърбвам емоциите и търся решение на проблемите, с които се сблъскваме всеки ден. Изход винаги има.

 

Един от най-трудните случаи, за който си мислех, че няма шанс, завърши с щастлив край след две години ходене по мъките. Получихме сигнал за бременна жена, редовно пребивана от мъжа си. Отидохме на адреса, оказа се, че семейството има още едно дете. Условията за живеене бяха ужасни – крайна бедност. Опитахме се да настаним жената с детето в Звено „Майка и бебе”, мъжът й я заплаши, че ще я изостави и тя се отказа, но не и ние. През ден ходехме до тях и помагахме с каквото можем. От съседите разбирахме, че скандалите и побоите продължават. Жената роди и скоро след това направи опит за самоубийство, едва я спасихме. Накрая успяхме да я убедим да се прибере при родителите си. В родното си село се запозна с друг мъж и няколко месеца по-късно заживя с него. Той прие и децата й. След толкова премеждия добрият финал беше награда и за нас. Всички си отдъхнахме.   

 

Виждала съм детски усмивки на места, където най-малко съм очаквала.
Работихме с десетчленно семейство, съпругът имаше проблеми с алкохола. Живееха в двете стаи на полусъборена къща без ток и вода. Мизерията беше навсякъде, но връзката между майката и децата беше много силна. Грижеше се за тях с обич, искаше да ги задържи всичките, въпреки трудностите. Помогнахме й по всички възможни начини.

Мисията ни е да няма изоставени деца и затова подкрепяме неосигурени бременни жени и млади и многодетни майки. Повечето от тях успяваме да включим в програмата „Семейно планиране”. Паралелно работим с неглижирани деца с агресивно поведение, както и такива със здравословни проблеми. Центърът обединява социални, медицински и образователни дейности.

 

Когато погледна назад разбирам колко далече сме стигнали за тези три години.

В началото не знаехме какво ще се получи, но тръгнахме смело, структурирахме всичко в програми, които продължаваме да развиваме. През февруари стартирахме „Образованието - стъпки към нов живот". Програмата е за превенция на ранните бракове, за връщане на деца отпаднали от училище, както и за младежи, които искат да продължат образованието си. Имаме доброволци, които ни помагат. Само преди една седмица пуснахме заявления и подготвихме документите за стипендии на шест човека. Освен това, от есента в Професионалната гимназия в Нови пазар ще има паралелка от ученици, които ние ще подготвим и запишем.

 

Ателиетата са най-силният ни коз и затова постоянно добавяме нови неща. Децата ги посещават с голямо желание и това е най-важното, защото там те изразяват себе си и развиват талантите си. Имаме ателиета за спорт, за моделиране, за танци; организираме Мамини занимални и игри на открито. Село Косово се намира в района на Провадийското плато, известно с редките си птици, децата ходят там, за да ги рисуват.

В центъра е оборудвана кухня с всички удобства, където се събират майките и готвят с децата си. По време на празници се получава истинска кулинарна фиеста.      

 

Хората, с които работя, са другото ми семейство. Минали сме през толкова истории заедно, че вече разпознаваме проблемите още с влизането през вратата. Обученията, които УНИЦЕФ предлага ни помагат да не „прегряваме” и ни подготвят за всякакви критични ситуации. В момента се прави наръчник, в който ще се опишат различни практики от работата ни, отделно се мисли за сборник с всички случаи на семейно-консултативния център. Имахме един, който предизвика международен интерес. Психологът ни беше постигнал сериозен напредък с дете с церебрална парализа за много кратко време.

В момента екипът се е фокусирал върху работата с тийнейджъри, искаме да изготвим брошура, която да помага на родителите да общуват по-лесно с порасналите си деца.           

 

И най-безнадеждната история може да даде добър пример, ако вярваме в това. При нас беше дошла жена, цялата синя, пребита за пореден път от мъжа си, искаше да спаси себе си и двете си деца. Приехме я в центъра, пуснахме оплакване в полицията, изкарахме ограничителна заповед срещу съпруга й, накрая успяхме да вземем и децата при нея.

 

Сега тя е един от най-самоотвержените ни доброволци.