Всеки ден хиляди деца в България се събуждат с надеждата, някой като Вас да промени живота им!
Научено от живота

Научено от живота

04.05.2015

Преди година порой „изтрива” миналото на Наталия след като помита къщата на нейните родители. Под водата остават спомените й за живота там, изпълнен със страх и болка. Когато застава пред вратата на Семейно-консултативния център в Нови пазар, тя няма нищо освен любовта към децата си.

 

„Беше обула чехлите си на босо, все едно зимата навън не я притесняваше, разказва управителят на центъра Мария Николова, търсеше помощ за децата си, придружаваха я чичо й и най-голямата й дъщеря. Казват, че животът е като бележник, в който имаш право да пишеш всичко или да късаш страници, ако нещо не ти харесва. При Наталия може би природната стихия беше свършила това вместо нея, беше отмила тревогата в душата й, защото когато дойде в центъра, изглеждаше спокойна въпреки историята, която беше оставила зад гърба си. Преживяла е трудно детство, грижила се е за родителите си от малка – майка й е била с психичен проблем, а баща й през годините е прекарал няколко инсулта и повечето време бил на легло. Парите не стигали за нищо и училището се оказало излишен лукс. Първите моменти на своята зрялост е изживяла без подкрепата на семейството си и без образование, както сама признава, учила се от собствените си грешки - за най-голяма брои прекалено ранния си брак, от който единствената радост, според нея, са петте деца. Вместо да намери изхода от объркания си живот Наталия се сблъскала с нови изпитания заради алкохолната зависимост на съпруга й – чести скандали, които винаги завършвали с побой върху нея и децата. Освен това, той отказвал да работи, залагал всичко за пари, продал дори личната и дебитната й карта. Родителите му също нямали възможност да помагат, налагало й се да моли съседите за дрехи, обувки и храна. През повечето време тя и децата преживявали на попара от хляб, вода и олио. После за добро или за лошо дошъл пороят и „измил” живота на Наталия. Мъжът й избягал в друга държава, а тя без къща и документи, без самоличност дойде при нас в Семейно-консултативния център. Искаше да задържи и осемте си деца, но не знаеше как и разчиташе на нашата подкрепа. Все отнякъде трябваше да започнем, реших да е от премръзналите й крака, намерихме с какво да я обуем и за първи път видях нейната усмивка. Възхищавахме се на смелостта й, делеше само две стаи с чичо си, който беше безработен, въпреки трудностите беше категорична, че няма да изостави децата си, по всичко личеше, че ги обича и ще се грижи добре за тях. Постарахме се да отметнем спешно нещата от първа необходимост. Включихме Наталия и децата във „Фонда за подкрепа на семейства с малки деца в риск” към центъра. Помогнахме й да смени адресната си регистрация, погрижихме се да извади и лична карта, за дебитната се свързахме с банката да я блокират и да й открият нова сметка. Парите вече щяха да отиват на сигурно място затова й помогнахме да попълни документите за получаване на месечна помощ за дете. Стъпка по стъпка намирахме още възможности за семейството на Наталия, преживявайки с нея новото й начало, а тя ни се отблагодаряваше като следваше с желание нашите съвети. Жаждата за по-добър живот я дърпаше напред, към следващата ни цел. Разчитахме много и на подкрепата на Отдела за закрила на детето, както и на други институции. Заедно успяхме да запишем малките деца на детска градина, а големите на училище. Сменихме също и личния им лекар. Събрахме чрез дарения дрехи, обувки и хранителни продукти и ги занесохме в новия дом на Наталия. Благодарността в нейната усмивка, както и радостта на децата бяха най-ценният подарък за мен и екипа ми. Сега се срещаме редовно, Наталия не пропуска „Мамината занималня”, както и всяко друго групово събиране, организирано от центъра. Иска да бъде по-добра майка, да общува повече с децата си и да проявява разбиране към тях и проблемите им. Като жена успяла да се измъкне от капана на миналото си тя изживява пълноценно втория си шанс - с поглед напред, към едно по-добро бъдеще за семейството си.”

 

*Историята е базирана на истински случай, но имената и изображенията са сменени.