Всеки ден хиляди деца в България се събуждат с надеждата, някой като Вас да промени живота им!
Най-доброто в мен

Най-доброто в мен

26.06.2015

В Центъра за майчино и детско здраве в Нови пазар Мария Дамянова открива  смисъла на това да бъдеш в подкрепа на семейстата и децата.

 

Въпрос на избор

Усещането, че помагам и чувството на удовлетвореност, са безценни за мен, защото осмислят деня ми и ме успокояват. За шестнайсет години като медицинска сестра научих много за хората, но нещо все не ми достигаше. В инициативата на УНИЦЕФ видях нова възможност за опознаване и себеотдаване – социалната дейност беше непозната територия за мен. Минах през различни обучения под формата на игри-дискусии, нивото беше високо, идваха лектори и от други страни. С всяка крачка в посоката, която бях избрала, откривах нови начини да бъда полезна. На изпита получих отлична оценка, но училището едва сега започваше, разбрах го още с първия случай.

 

Силно начало

Жената, която трябваше да посетя, живееше с майка си и брат си в село близо до Нови пазар – социално слаба, неграмотна, без постоянен партньор. В началото не искаше да ме пусне в дома си, но успях да я убедя, че съм там, за да й помогна. Беше родила скоро. Влязох вътре, условията не бяха добри. Започнах да се оглеждам и да разпитвам майката точно както ме бяха учили, но понеже ми беше за първи път бях много притеснена. Взех детето на ръце, за да се успокоя, възглавницата, на която спеше, беше прекалено висока, помолих я да я смени. Когато я вдигна видях, че под нея има огромен нож. Преглътнах шока и я попитах за какво е сложен там, тя ми отговори, че пазел бебето от зли духове. Трябваше да я накарам да го махне без да я критикувам, едва бях спечелила доверието й, не можех да искам от нея да се отърси от суеверията си за един ден. Сменихме ножа с малък катинар, оказа се, че всяко парче желязо върши работа. След това прегледах детето, поговорихме за кърменето, къпането, обясних й как да почиства пъпа без да го мокри... Историята продължи добре, следях я отблизо година и половина и помагах с каквото мога. Разбрах, че няма нищо по-силно от майчиния инстинкт, но платих първия си урок с много безсънни нощи.

 

Денят започва

Посещавам различни семейства, общувам с децата им, сблъскваме се с проблеми, които се опитваме да решим заедно. Старая се да накарам жените, особено с по-нисък социален статус, да вярват повече във възможностите си, да не се отказват при първата трудност и да се грижат за децата си с увереност и самочувствие. Резултатите са по-добри, ако ги посетя, докато още са бременни: придружавам ги на прегледите, насърчавам ги да спазват режим на труд и почивка, да се хранят пълноценно, доколкото могат, да мислят за бебето си, да му говорят. Благодарение на обученията, които УНИЦЕФ организира непрекъснато, се чувствам подготвена за всяка ситуация – центърът работи с отчитане на най-новите разбирания за развитието и грижата за бебетата и малките деца информирани сме за всички новости, затова в повечето случаи съм една крачка пред проблема. Имах едно семейство, повика ме още в първите часове на раждането на детето. И двамата с висше образование, интелигентни хора, бяха изчели всичко в интернет, но когато отидох, бебето ревеше от глад, а майката беше изпаднала в паника и с болки, защото не знаеше как да кърми.

 

Гости от София

Всяка година в началото на август организираме кампании за кърменето, защото майките трябва да са информирани, че това е най-пълноценното хранене за детето и има много ползи за социалното, емоционални и интелектуално развитие на детето в бъдеще. Раздаваме брошури, отговаряме на въпроси, доста хора проявяват интерес. Дори тази година ми хрумна да поканим педиатър, който да е близък по идеи с центъра, както и да включим игри с рисунки на асфалт, например, за да не изолираме майките с по-големи деца. На последната кампания се запознах с една жена от София, с близнаци. Тя беше толкова впечатлена, съжали, че няма Център за майчино и детско здраве и в София. Почти година поддържаме връзка по телефона, обсъждаме всякакви въпроси, свързани с децата.    

 

Лични постижения

От всяко семейство взимам по нещо за себе си. В много от тях положителното отношение към живота и подкрепата един към друг е за пример. Не знам как бих се справила, ако имам дете с увреждания, например. Тези хора ми вдъхват уважение, помагаме си взаимно. Също и приемните семейства, те се отдават изцяло на децата, за които се грижат, и виждам лицата им, когато трябва да се разделят с тях. Как успяват да преодолеят тази болка, не знам, за мен това е феномен. И не само проблемните, всички истории, в които участвам, ме обогатяват. Вече не съм толкова педантична, давам повече свобода на дъщеря си, уважавам желанието й да бъда по-търпелива, това усили доверието ни една към друга. Преди година изпаднах в депресия по лични причини. Измъкнах се благодарение на супервизиите (поглед отвън на работа ни), осигурени от УНИЦЕФ. Помогна ми и отношението на колегите, разговорите с тях.