Всеки ден хиляди деца в България се събуждат с надеждата, някой като Вас да промени живота им!
Историята на едно спасено детство

Историята на едно спасено детство

22.06.2017

„Да имаш семейство е безценно, защото любовта му те прави силен.“ За Йорданка Дукова изборът да стане приемен родител е мисия, а не професия. Преди три години тя отваря къщата и сърцето си за Аксeния, дете от Дома за медико-социални грижи в Шумен.

Хапки от реалността

„Никога няма да забравя момента, когато видях Аксeния за първи път. Кошарите, прилепени една към друга, приличаха на клетки в зоологическа градина, а децата гледаха зад решетките като уплашени животинчета. Аксeния беше кожа и кости. Едва ли тежеше повече от седем килограма (колкото няколкомесечно бебе), а беше на три години. Влачеше се по корем, понеже не можеше да ходи. Тялото й беше в синини и охлузвания от блъскането в стените и кревата. По глезените имаше белези, напомняха следи от връзване. Заведоха ни в трапезарията. Опитах се да я докосна, не ми позволи. Бях й взела банан, гълташе хапките без да дъвче, а когато хвърлих обелката, се разстрои, искаше да изяде и нея. Не знам дали някой може да види това и да остане безразличен, ние двамата с мъжа ми се разплакахме. Последваха още седем срещи в продължение на месец – най-дългия в живота ми!

Сближаването беше трудно, не получихме достатъчно подкрепа и от персонала, защото появата ни беше свързана и  с работата на УНИЦЕФ по проекта „Семейство за всяко дете“ и предстоеше закриване на Дома. В крайна сметка желанието ни да влезем в живота на Аксeния, за да го направим по-добър, се сбъдна. Благодарение на УНИЦЕФ тя се сдоби с дом и семейство. Надявахме се да й осигурим нормално и спокойно детство, въпреки списъка с диагнози (шизофрения, епилепсия, умствена изостаналост, хиперактивност, кривогледство, двигателни проблеми) и последствията от престоя в Дома.“

„Опорни точки“ – любов, разбиране, грижа
Сега мога да кажа, че Аксeния е едно сладко шестгодишно момиченце, което всички обичаме. Началото беше болезнено - пълзеше от стая в стая като изгубена, а когато посегнех да я взема, се свиваше все едно ще я ударя. Избягваше всички, не се усмихваше, в очите й виждах само страх. Разбирах защо не приема ласките ми, усещането беше непознато за нея. Изоставена от майка си след раждането, а после  част от работния ден на възпитатели в Дом, Аксeния беше жестокият пример на дете, лишено от любов още с първата глътка въздух. Повече от месец се опитвах да стигна до нея, не беше лесно да спечеля доверието й, но в някакъв момент тя ми позволи да бъда нейна майка.
За кратко време обиколихме много специалисти, исках да разбера какво е реалното състояние на детето и как да се грижим за него. Първоначалните диагнози се потвърдиха, добавиха и глутенова непоносимост - трябваше да внимаваме с храненето. Посетихме ортопед заради двигателните проблеми на Аксeния, оказа се, че единият й крак е по-къс от другия, но вече беше късно за операция. Докато е била в Дома, това е можело да се поправи, но тогава никой не й е обърнал внимание.  Въпреки трудностите тя проходи с много усилия от нейна и наша страна.

Случиха се и други положителни промени. Независимо от твърдението на специалистите, че мозъкът й не е достатъчно развит, тя постоянно ни изненадва.  Вече с лекота привличам вниманието й, успява да се концентрира върху това, което правим, заиграва се, заглежда се в телевизора… Казва „мама“, „тати“, „баба“, научила и е още няколко думи. Музиката я успокоява, опитва се да пее и танцува по нейния си начин. Освен това вече изразява емоции – радва се, като ме види, посяга да ме прегръща и целува -  нещо, което в началото ми се струваше невъзможно.

През годините си създадохме режим за лягане, хранене, къпане, игра и се стараем да го спазваме, така тя е по-спокойна, защото знае какво предстои. Непознати места, хора и ситуации могат да я изплашат и  изнервят. За такива моменти имаме топка за скачане, батут, люлеещ се стол, които я успокояват… Навън винаги съм с количка, тя обича да се вози и мога да я сложа в нея, ако започне да се блъска в хората или да ляга по земята. Когато съм затруднена, се консултирам с необходимите специалисти. Разчитам много и на помощта на ресурсните учители от детската градина, която Аксeния посещава.

За някого вероятно три години не са много, но за мен това е половината от живота на дъщеря ми – по-добрата половина. От физиката знаем, че за да застане едно тяло в определено положение, са му необходими три опорни точки. Ако използвам сравнението, за Аксeния това са любовта, разбирането, грижата, и тя ще ги получава от нас, защото ние сме нейното семейство – поне до момента, в който тя си намери и постоянни родители, които да я обичат и подкрепят цел живот.